Община Карнобат

Крепостта Маркели се намира на 7,5 км западно от Карнобат и респектира със своето географско местоположение и архитектурни дадености. Явява се най-големият ранновизантийски град през VІІ век и мощно старобългарско укрепление пред източностаропланинските проходи Ришки, Върбишки, Веселиновски, Айтоски от началото на ІХ в. Важен пункт е по оста Константинопол – Адрианополис – Плиска.

Изборът на мястото за изграждането на крепостта не е случаен и показва много добро познаване на географските особености на района в радиус от 30 – 40 километра. На север и североизток крепостта има зрителна връзка с укрепленията при Айтоският проход, Малката Карнобатска планина, Ришкият и Върбишки проход. Сред тях са археологическите комплекси в местността Скендерлий на 2 км западно от с. Зимен; Обраслото кале на 1 км северно от с. Подвис; Голямото и Малкото кале над с. Везенково и крепостта Шейтан калеси на Седларевските височини. На юг се виждат Бакаджиците и укрепленията по Големия и Войнишкия Бакаджик.

Повече от 120 години крепостта заема важно място в осмислянето на средновековната българска история и интерпретирането на българо-византийските взаимоотношения през периода на Първото българско царство. Изворовите сведения на Теофан Изповедник, Патриарх Никифор, Житие на Йоаникий, Анна Комнина и др., сочат ролята и значението на Маркели в събитията от средата на VІІІ до ХI век. На 20 юли 792 г. тук българският хан Кардам печели решаваща битка и война срещу византийския император Константин VІ. Маркели е изходната база на грандиозния поход на император Никофор І Геник през 811 г.

Още през II век по построения мост над р. Мочурица е минавал единственият, заради заблатяването път по направление север – юг за област, простираща се на десетки километри на изток и запад. Именно уникалността на римския мост определя стратегическото значение на построената 300 години по-късно крепост на възвишението над него. Първоначално в края на IV и в началото на V век на хълма е изграден мартириум, в който се предполага, че е погребан християнски мъченик. Датата на изграждането му сочи времето на християнизацията на местното население в Североизточна Тракия. Мартириумът няма аналог на Балканския полуостров и като най-близък еднотипен паметник се свързва с Дамус Ел-Карида в Картаген. През VІ в. върху мартириума е изградена импозантна трикорабна базилика, която през VІІІ в. при серията сблъсъци на империята с България е разрушена. Върху руините на двете по-ранни християнски съоръжения (мартириума и базиликата) в края на ІХ в. или началото на Х в. е изградена старобългарска църква. Тя е еднокорабна, едноапсидна, с издължен наос. Богатата мраморна декоративна украса, абсолютно аналогична на Преславската, показва и новата роля на Маркели – мост между столицата Преслав и ново присъединените южни територии с Дебелт. Най-късният културен пласт в този многослоен християнски комплекс е кръстокуполна черква от ХІ в., просъществувала до ХІІІ в., която е интересно от архитектурна и строителна гледна точка съоръжение, богато украсено с мозайки, мраморна пластика и стенописи. Запазени части от колони, капители, стълбчета от олтара и част от амвона могат да се видят в залите на Археологически музей Карнобат.

Друго разкритие, представляващо строителен шедьовър е водоснабдителното съоръжение. Изградено по западния склон на възвишението, непосредствено до протичащата река Мочурица, то е в пряка връзка с античния и средновековен мост. Представлява сложна строителна система от кули, резервоари за вода и тунел, свързващ крепостта с реката. Водоснабдяването е организирано чрез два резервоара с различна вместимост, от които поне единият е функционирал на принципа на артезианските кладенци. Близки и аналогични съоръжения с такова предназначение са тези от Царевец, Червен и Цуида, но водоснабдителното съоръжението при карнобатската крепост е много по-ранно и използвано в много широк времеви диапазон – още от Античността до ХІІІ в.

За живота на Маркели през ХІ-ХІІ в. и до началото на ХІІІ в. съдим и по останките на стопанските сгради с верижна планировка. Това било време на стопански, търговски и културен разцвет на средновековния град. Колективна находка от 37 златни монети на трима императори (Никифор ІІІ Вотаниат, Алексей І Комнин и Йоан Комнин), събирани продължително в период от около 70 години, внася нови белези за това стопанското развитие. Според данните от археологическия материал крепостта е разрушена и напусната през лятото на 1207 г., след набезите на рицарите на император Хенрих Фландърски (Анри) в тази част на Тракия.  

Маркели е измежду най-значимите в средновековната българо-византийска военно-политическа история градове. Епископско средище-един от центровете на християнизацията на Североизточна Тракия. Вписващ се в многовековната история на християнството чрез многопластов култов комплекс и най-вече с уникален раннохристиянски мартириум от ІV в.

Край Маркели са се разиграли редица сражения и войни през средата на VIII-началото на IX век между България и Византия. Тук на 20 юли 792 г. българският владетел хан Кардам нанася тежко поражение на византийския император Константин VI, след което Византия се задължава да плаща данък на българската държава. От Маркели византийският император Никифор І Геник предприема своя грандиозен поход през 811 г. срещу българския държавно-политически център Плиска. 

След разгрома на император Никифор Геник в 811 г. от хан Крум, българският владетел завоюва Маркели и превръща града в най-големия прабългарски лагер на юг от Стара планина, откъдето развива българското настъпление на юг срещу Адрианопол (Одрин) и Константинопол (Цариград). През IX век тук са изградени най-грандиозните землени съоръжения (валове и ровове) на Балканския полуостров.
От 1986 г. се провеждат системни археологически проучвания, продължаващи понастоящем.

Родната къща на писателя Димитър Полянов е единствената съхранена възрожденска къща от градски тип, строена през 70-те години на ХІХ в. , строена през третата четвърт на ХІХ в., сега е представена традиционната народна култура на Карнобатския край от периода на Възраждането докъм 50-те години на ХХ в. Родната къща на писателя Димитър Полянов, построена в Черковната махала на Карнобат, е била една от най-хубавите за своето време. Вписана е като исторически паметник на културата от национално значение през 1967 г., а през 1970 г. е обявена за къща музей. На 23 ноември 1973 г. е открита за посещение. 
Сега къщата музей е домакин на временна експозиция „Народната култура на Карнобатския край – богатство и регионална специфика”, която запознава посетителите с бита и културата на Карнобатския край – поминък и занаяти, празници и обичаи, и най-вече традиционно народно облекло. 




Снимки, документи и текстове показват Карнобат през ХV – ХІХ век като град с административни функции, значим стопанско-търговски и пътно-съобщителен център, занаятчийско и търговско средище, наложило се с прочутия Карнобатски панаир. Панаирът утвърден като един от общобългарските центрове, характеризира до голяма степен търговския възход и обмен в Югоизточна България, на който турски, гръцки и еврейски търговци носят разнообразни стоки.

В експозицията се представя пъстрия етнографски състав на населението в Карнобатско, дошло в района през вековете под натиска на превратната историческа съдба, чрез облеклото на основните локални етнографски групи в района - загорци, главанци, котленци, загарци, преселници от Чирпанско. Родната къща на Димитър Полянов е част от културно-историческото наследство на Карнобат, а с дейността си през годините музеят се вписва в духовния живот на града.

Родната къща на писателя Минко Неволин е изцяло реставрирана възрожденска къща, строена през 60-те години на ХІХ в.

Църквата "Св. Йоан Богослов" е художествена недвижима културна ценност, издигната върху мястото на изгорена от турците по-стара църква в българския център на възрожденския Карнобат. Църквата е строена след 1878 г. Досегашните изследвания не уточняват кой е строителят на храма – дали големият възрожденец уста Генчо от с. Генчовци, Габровско, или един от най-талантливите строители на границата на двете епохи (Възраждането и първите десетилетия след Освобождението) уста Георги от колиби Добревци, Тревненско. В новоизградения храм „Св. Йоан Богослов” са приложени известни за времето си художествени похвати, а в някои архитектурни детайли прозира западно влияние.



Църквата е голям кръстокуполен храм с вписан кръст – едноапсиден, трикорабен, с осем чифта колони, открит нартекс и емпория. На западната фасада между двойки пиластри са взидани стари, художествено изработени мраморни надгробни плочи на видни карнобатски граждани, погребани в двора на по-ранната църква. Строителството й е окончателно завършено през 1895 г. Впечатлява с оригинални архитектурни елементи и дърворезба на иконостаса и днес е един от шедьоврите на майсторите от Дебърската школа.

на 1.І 1878 г. по-стара църква в българския център на Възрожденския Карнобат. Църквата е строена след 1878 г. от тревненския майстор Генчо Кънев. Впечатлява с оригинални архитектурни елементи и дърворезбения си иконостас – един от шедьоврите на майсторите от Дебърската школа.



 

Часовниковата кула ("Сахатът"), изградена през 1875 г., е израз на икономическия просперитет на занаятчийско-търговското съсловие на града към края на XIX в. Кулата е построена по инициатива на турския богаташ Ахпазаа бей. Строителството е било извършено от тревненски майстори с материали от Карнобатското землище. В архитектурен план Карнобатската кула се отличава от типичните за българските земи възрожденски часовникови кули.

Състои се от две части: долна (основно каменно тяло)и горна (паянтова надстройка). Каменното тяло е с квадратен план с външна страна 5,45 м, което на височина 5,30 м преминава в осмостенна призма, завършваща с измазан корниз. Зидарията е изпълнена от син камък с широка фуга, докато ръбовете и корнизите са от издялани пясъчникови блокове, имащи двойна функция – конструктивна и художествена.

Общата височина на каменното тяло на кулата е 14 м. Паянтовата надстройка е висока 6,70 м. С покрива и шипа кулата достига обща височина 23,45 м. От североизток има врата, а вътре се извива дървена стълба, водеща до часовниковия механизъм. Камбаната е била доставена от Румъния на 7 февруари 1875 г.


Синанбейов хамам (Турската баня) е построена заедно с Ак джами през третата четвърт на XV в. Това е един от най-ранните османо-турски паметници по днешните български земи. Тя е не само най-старата, но и единствената сграда от XV в. на територията на днешна Югоизточна България. Намира се в североизточното подножие на Хамам баир, в обитавана от турци част на града, непосредствено до западния бряг на река Порой.



Градежът на банята е масивен – зидовете са дебели до 1,10 м. На изток има два контрафорса. Покритието над съблекалнята е дървена конструкция, а над останалите помещения – зидан купол. Отвътре помещенията са измазани, като са оформени впечатляващи с красотата си релефни ниши. Плановата схема на хамама е основа от поредица от три основни вида помещения: съблекалнята, изолационното помещение и къпалните – подредени в един фронт, с ясна функционална зависимост и връзка помежду си. Така решени, в план те изпълват формата на правилен четириъгълник.

Джамията, известна като “Черната джамия” е построена през 1821 г. на мястото на по-ранна. При преминаването си през Карнобат през 1785 г. Де Хотерив отбелязва, че в града има четири джамии. Те са известни като Ак джами (Бялата джамия), Хаджи Хадър джами, Люляк джами и Черната джамия. Днес "Черната джамия" е единствената запазена в града от общо четирите издигнати.



Тя заедно с банята и часовниковата кула оформят архитектурен ансамбъл, които са част от старинния Карнобат. Кога е построена джамията засега не може да се установи, но надписът, съхранен и до днес, гласи: „Управителят на Карнобат Халил ага събори до основи тази джамия на мястото и построи нова, година 1241 (1826 г.)”.

Еврейският некропол се намира на 1 км южно от града и е едно от последните свидетелства, представящи Възрожденския Карнобат като център на еврейската колония в Югоизточна България. Каменната пластика и епиграфските надписи по надгробията дават ценна информация за колонията.

През втората половина на XIV век Балканския полуостров става притегателен център за много евреи – преселници от Унгария, Франция, Испания и Португалия, застрашени от започналите там гонения и опасност от инквизиции. Облекченията, които Османската империя дава на еврейската общност, превръщат Балканите в икономически и културен център за развитието на тяхната култура и гарантират материален просперитет.

Еврейското гробище край Карнобат е сред най-значимите големи средновековни некрополи на Балканския полуостров с едни от най-ранните сефаратски гробове. Върху  площ от около 50 дка са съхранени близо 1000 надгробни плочи от мрамор и камък, всяка от които носи своята “гравирана” история. Последните изследвания на некропола са извършени от екип учени през 1991-1995 г. Не всички гробове са проучени, не са разчетени и всички епитафии по плочите, издълбани в камъните на поне пет езика – иврит, ладино, френски, немски и български. Повечето от плочите са изработени от мрамор, донесен от Малко Търново.

Най-ранно разчетеният гроб досега е датиран от 1598 г. Върху надгробията, определени като най-стари, са гравирани с фигури, които дават указание за пола, образованието или занаята, упражняван от покойника приживе – мастилница и перо, игла, ножица, колан, пафти или цветя /за жени и момичета/. Самите оръдия на труда, положени в гроба или поставени върху паметника, са свързани с поверието за огледалния образ на „другия” свят, където човек трябва да има това, което е имал преживе.