Община Карнобат

Музейната сбирка в град Карнобат е създадената през 1921 г. от директора на местната гимназия и дългогодишен краевед Атанас Игнатиев Караиванов. Тя е втората в Югоизточна България, след тази в Дебелт и полага основите на Карнобатския исторически музей, преобразуван в държавен през 1953 г. Сега Исторически музей „Атанас Караиванов” има пет отдела – Археология, Етнография, Художествен, Природа и История. Материалите от различните фондове са изложени в различни сгради, разположени в различни части на града: къща-музей „Д. Полянов” и музей с експозиция „Археология”.

Отдел “Археология” разполага с богат фонд паметници от праисторическата, античната и средновековната епоха, някои от които уникати. Наличните материали представят множество страни от историята, бита и духовната култура на местното население, което още през неолита е оценило предимствата на Карнобатската котловина. Продължителният живот тук е довел до натрупването на селищни могили, най-добре представена в експозицията, от които е Карнобатската селищна могила, разположена в индустриалната част на града. Находките от времето на неолита и халколита свидетелстват, че човекът взема нужните му материали (камък, кост, кремък, глина) директно от природата, за да направи оръжията и сечивата си, както и предметите за бита и култа. Най-голям разцвет достига керамичното производство.

Богатото материалното и духовно богатство в живота на местното население е засвидетелствано при проучванията на надгробните могили в м. Гяура и с. Прилеп, натрупани през I хилядолетие пр. Хр. Откритите находки са свидетелство за вярата на траките в безсмъртието и преклонението им към предците изразено чрез пищни погребения, жертвоприношения и угощения.

След Римската експанзия на Балканите през I в., Древна Тракия става част от Римската империя, която налага нови традиции и елементи в бита. Като част от нея (империята) районът около Карнобатско попада в границите на новосъздадената провинция Тракия и през II-III в. преживява забележителен икономически разцвет.

  

Със сериозно присъствие е представена и средновековната епоха. Изложените материали са предимно от археологическите проучвания на средновековната крепост Маркели разположена на 7,5 км западно от Карнобат, която е един от най-забележителните средновековни паметници в днешна Южна България и респектира със своето географско местоположение и архитектурни дадености.

 

Високохудожествените стойностни керамични съдове разкриват активни търговски взаимоотношения в древността. Със сериозно присъствие е представена и средновековната епоха. Ценна информация се съдържа в нумизматичния фонд. Благодатни са сведенията, извличани от монетното богатство на Карнобатския край.

На 19 октомври 1972 г. официално е създаден отдел „Художествен” към ИМ Карнобат. Постъпването на картини започва още по времето на основателя на музея Атанас Караиванов. Днес фондът включва произведения на творци родени, работили или свързани с град Карнобат (Христо Берберов, Панайот Панайотов, Дончо Вълчев, Атанас Жеков, Жечко Попов, Петър Стефанов, Алекси Денев и др.). Преобладават картините с маслени бои. Останалите техники на рисуване са туш и перо, цветна графика, акрил, пастел, акварел.

Отдел „Художествен” притежава произведения - живопис и графика - на карнобатски творци, както и на художници, пребивавали или работили в различно време в града (Христо Берберов, Панайот Панайотов, Дончо Вълчев, Атанас Жеков, Жечко Попов, Петър Стефанов, Алекси Денев и др.).

Отдел „Етнография” съхранява предмети и образци, разкриващи многовековната народна материална и духовна култура в Карнобатския край – традиционни празнични и ежедневни костюми, накити, тъкани, занаятчийски инструментариум и занаятчийски произведения, вещи от бита и разнообразен обреден реквизит.

Разнородният състав на населението в Карнобатския край определя наличието на редица местни и регионални особености на народната култура, които се проявяват в най-голяма степен в традиционния пласт на облеклото и в празнично-обредна система. В носиите на Карнобатския край се открояват няколко основни центъра: севернокарнобатски с център с. Подвис; преселници главанци с център с. Скала; загарци с център с. Добриново; преселници от Чипровско с център с. Черково.

Снимки, документи и текстове показват Карнобат през ХV – ХІХ век като град с административни функции, значим стопанско-търговски и пътно-съобщителен център, занаятчийско и търговско средище, наложило се с прочутия Карнобатски панаир – утвърден като един от общобългарските центрове, характеризиращи до голяма степен търговския възход и обмен в Югоизточна България, на който турски, гръцки и еврейски търговци носят разнообразни стоки, сред които много принадлежности за коне.

Проследени са традиционните поминъци, като специално е отбелязано силно развитото животновъдство и най-вече овцевъдството с отглеждането на известната “червена” карнобатска овца, и някои от традиционните занаяти – кожухарство, абаджийство, терзийство, еминджийство, сарачество, мутафчийство.

Експозицията представя пъстрия етнографски състав на населението в Карнобатско, дошло в района през вековете под натиска на превратната историческа съдба, чрез облеклото на основните локални етнографски групи в района - загорци, главанци, котленци, загарци, преселници от Чирпанско. Най-старото българско население в района–загорците, населява по-голямата част от Карнобатско и е носител на основните регионални особености на народната култура. То е съхранило най-трайно, цялостно и до най-късно облеклото в традиционния си вид. В експозицията е представено с женски невестински и лазарски костюм и мъжки коледарски костюм от селата Подвис и Невестино.

Характерно и отличително за женската загорска носия е високото забраждане (т. нар. “качул”), “Телената ута”, цялата извезана със сърмена нишка, “пъстро късе”–с богата везбена украса–“малки” и “големи криулци”, с разноцветни помпони–т. нар. “китки”, “надипленият чукман” със своеобразно оформена пола с апликации от цветни “белки” и везмо от ярко очертани орнаментални фигури–“паяци”, “птички”, “човеци”. Отличителен и разграничителен белег на севернокарнобатската загорска женска носия са и силно посинената риза с едноцветни бели кенари, и множеството метални накити за глава.Мъжкото облекло на загорците е локална разновидност на широко разпространената в страната чернодрешна носия. Следи от старинните карнобатски носии се съхраняват докъм 50-те години на ХХв., главно в облеклото на най-възрастното население, в сферата на крайно ограничената домашна среда. Днес народните носии съществуват като културно наследство и показват богатството на традиционната ни народна култура.

Отдел “Природа” има богат фонд от образци на живата и неживата природа, като голяма част от експонатите са дарени от училищата в града, горското стопанство, ловно-рибарското дружество, граждани, събрани от ентусиазирания карнобатски гражданин Господин Вълчев. Експозицията е обновена през 1998 година и се разполага в четири зали. Представени са голяма част от най-характерните за Горнотракийския зоогеографски район животни, като преобладават представителите на орнитофауната – много от тях редки, застрашени и защитени видове.

Къща музей “Д. Полянов” е създадена през 1970 година. Открита е за посещения на 23 ноември 1973 година. Притежава фонд, съдържащ ръкописи, рисунки, документи, снимки, книги, списания, вестници, вещи на писателя, предмети от бита на семейството му, както и материали от и за карнобатски културно-просветни дейци.
В залата на музея се провеждат научни конференции, творчески срещи, презентации, тематични вечери, дискусии, викторини, конкурси, изложби и др.